покорница
[poˈkɔrnit͡sɐ]
покорница значение:
1. (пряко) Жена, която се подчинява безропотно; смирена и послушна жена.
- Ударение
- покòрница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-кор-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- покорници
Примери за използване на покорница
(пряко)
- Тя стоеше пред него като истинска покорница, с наведена глава и скръстени ръце.
- Не очаквай от нея да бъде безгласна покорница на твоите капризи.
Синоними на покорница
Антоними на покорница
Как се пише покорница
Думата се пише с и в суфикса -ица.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покорьнъ
Произлиза от прилагателното 'покорен', което стъпва на корена 'кор-' (карам се, укорявам) с префикс 'по-', означаващ подчинение на волята, плюс наставката за деятел от женски род '-ица'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тиха покорница
- безгласна покорница