бунтарка

[bunˈtarkɐ]

бунтарка значение:

1. (общо) Жена, която се бунтува срещу установения ред, правила или авторитети; непокорна жена.

Ударение: бунта'рка
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: бун-тар-ка
Род: женски
Мн. число: бунтарки

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бунтарка

(общо)

Тя винаги е била бунтарка и отказваше да следва традиционните норми.
В младостта си беше известна бунтарка в политическите среди.

Синоними на бунтарка

метежничка, непокорница, революционерка

Антоними на бунтарка

конформистка, послушница

Как се пише бунтарка

Грешни изписвания: бонтарка, бунтърка

Пише се с у в първата сричка (от корена бунт).

Етимология

Произход:Немски

Оригинална дума:Bund

Чрез полски (bunt) от немски Bund (съюз). Суфиксът '-арка' е за образуване на съществителни имена от женски род, означаващи лице с определена характеристика.

Употреба

Чести словосъчетания:

млада бунтарка
дух на бунтарка