Енциклопения на българския език

непокорница

[nɛpoˈkɔrnit͡sɐ]

непокорница значение:

1. (пряко) Жена или момиче, което отказва да се подчинява, проявява непослушание или се бунтува срещу установени правила и авторитети.
Ударение
непоко̀рница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-по-кор-ни-ца
Род
женски
Мн. число
непокорници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непокорница

(пряко)
  • Тя растеше като непокорница и вечно спореше с учителите си.
  • Младата непокорница отказа да приеме наложения ѝ брак.

Антоними на непокорница

Как се пише непокорница

Думата се пише слято, тъй като е съществително име, образувано с отрицателната частица не-, което има ново, противоположно значение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покоръ
Образувана от корена 'покор-' (свързан с покорство, подчинение) с отрицателната частица 'не-' и наставката за деятел от женски род '-ница'. Сродна с глагола 'покорявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • млада непокорница
  • вечната непокорница