Енциклопения на българския език

генерация

[gɛnɛ'rat͡siɐ]

генерация значение:

1. (социология) Съвкупност от хора, родени и живеещи в един и същи период от време; поколение.
2. (техника) Етап в развитието на технологии или устройства, характеризиращ се с определено ниво на напредък.
3. (физика) Процес на образуване или възникване на нещо (напр. енергия, импулси).
Ударение
генера̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ге-не-ра-ци-я
Род
женски
Мн. число
генерации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на генерация

(социология)
  • Младата генерация има съвсем различни ценности.
  • Конфликтът между генерациите е вечна тема в литературата.
(техника)
  • Това е компютър от най-нова генерация.
  • Петата генерация мобилни мрежи (5G) променя комуникациите.
(физика)
  • Генерация на електрически импулси.
  • Генерация на мощност в електроцентралата.

Как се пише генерация

Грешни изписвания: гинерация, генеръция, генерацйя
Пише се с е в първата сричка (ген).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:generatio
От латинското generatio (раждане, поколение), през френски или немски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изгубена генерация
  • нова генерация
  • генерация на идеи