показалец
[pokɐˈzalɛt͡s]
показалец значение:
1. (анатомия) Вторият пръст на ръката, разположен между палеца и средния пръст, който най-често се използва за посочване.
2. (литература) Списък (азбучен, тематичен или систематичен) в края на книга, който посочва на кои страници се срещат определени имена, термини или предмети.
3. (информатика) Променлива, която съдържа адреса на друга променлива в паметта на компютъра.
4. (техника) Стрелка или друг елемент на измервателен уред, който сочи текущата стойност.
- Ударение
- показа̀лец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ка-за-лец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- показалци
Примери за използване на показалец
(анатомия)
- Той размаха заканително показалец срещу нарушителя.
- Върхът на показалеца ѝ беше изцапан с мастило.
(литература)
- В края на енциклопедията има подробен азбучен показалец.
- Търсете името на автора в поименния показалец.
(информатика)
- Нулев показалец може да доведе до грешка в програмата.
- Използването на показалци изисква внимателно управление на паметта.
(техника)
- Показалецът на барометъра се премести към 'дъжд'.
Как се пише показалец
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:показвам
Произлиза от глагола 'показвам', образувано с наставката '-лец'. Коренът е общославянски 'kaz' (казвам, показвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- азбучен показалец
- библиографски показалец
- вдигнат показалец
Фразеологизми:
- размахвам пръст (показалец)