Енциклопения на българския език

индикатор

[indiˈkator]

индикатор значение:

1. (техника) Уред, прибор или елемент (напр. стрелка, лампичка), който показва хода на процес или състоянието на машина.
2. (химия) Вещество, което променя цвета си при взаимодействие с киселини или основи (напр. лакмус).
3. (икономика/статистика) Показател, чиито стойности дават представа за състоянието или развитието на дадено явление.
Ударение
индика̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-ди-ка-тор
Род
мъжки
Мн. число
индикатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на индикатор

(техника)
  • Червеният светлинен индикатор на таблото предупреждаваше за прегряване.
  • Индикаторът за нивото на горивото светеше.
(химия)
  • Фенолфталеинът е често използван киселинно-основен индикатор.
(икономика/статистика)
  • Брутният вътрешен продукт е основен икономически индикатор.
  • Безработицата е важен социален индикатор.

Как се пише индикатор

Думата завършва на наставката -тор, а не '-тур'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:indicator
От латинския глагол *indicare* (посочвам, показвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • светлинен индикатор
  • икономически индикатор
  • ключов индикатор