Енциклопения на българския език

позволително

[poz.voˈli.tɛl.no]

позволително значение:

1. (администрация) Официален писмен документ, който дава право за извършване на определена дейност (лов, риболов, строеж и др.).
Ударение
позволѝтелно
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
поз-во-ли-тел-но
Род
среден
Мн. число
позволителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на позволително

(администрация)
  • За да ловуваш в този район, ти трябва позволително.
  • Издадоха ни позволително за строеж на къщата.

Синоними на позволително

Антоними на позволително

Как се пише позволително

Пише се с о в корена (воля/позволя) и окончание за среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:позволя
Субстантивирано прилагателно име (среден род), произлизащо от глагола 'позволя' + наставка '-ително'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ловно позволително
  • строително позволително
  • издавам позволително