Енциклопения на българския език

пожълтя

[poʒɐlˈtʲɤ]

пожълтя значение:

1. (пряко) Придобивам жълт цвят; ставам жълт.
2. (преносно) Ставам бледен в лицето вследствие на болест, страх или гняв.
Ударение
пожълтя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-жъл-тя
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
пожълтявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пожълтя

(пряко)
  • Листата на дърветата пожълтяха през есента.
  • Хартията пожълтя от времето.
(преносно)
  • Той пожълтя от завист, когато чу новината.
  • Лицето ѝ пожълтя от болестта.

Антоними на пожълтя

Как се пише пожълтя

Грешни изписвания: пожалтя, пужълтя
Думата се пише с ъ (жълт), а не с 'а'. Окончанието е (за 3 л. ед.ч. мин. св. вр. или като лема на свършения вид).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:жълт
Словообразуване от префикс 'по-' и корен 'жълт', индикиращо промяна на състоянието/цвета.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пожълтя от старост
  • пожълтя от яд
пожълтя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник