Енциклопения на българския език

жълтея

[ʒɐlˈtɛjɐ]

жълтея значение:

1. (пряко) Излъчвам жълт цвят, имам жълта окраска или се откроявам с жълтия си цвят сред околната среда.
2. (преносно) За лице – имам болнав, восъчножълт цвят на кожата.
Ударение
жълтѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
жъл-те-я
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на жълтея

(пряко)
  • В градината вече жълтеят есенните хризантеми.
  • Нивите жълтеят, готови за жътва.
(преносно)
  • Лицето му жълтееше от дългото боледуване.

Антоними на жълтея

Как се пише жълтея

Грешни изписвания: жълтеа, жалтея
Думата се пише с ъ в корена (от жълт) и завършва на -ея за 1 л., ед.ч. При спрягане се запазва гласната е (жълтееш, жълтее).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жьлтъ
Произлиза от старобългарското прилагателно 'жьлтъ' (жълт), което възхожда към праславянската форма *žьltъ. Коренът е сродство с литовското 'geltonas' и немското 'gold' (злато), носещ първичното значение за блясък и жълт цвят.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жълтеят ниви
  • лицето жълтее
  • отдалеч жълтее

Популярни търсения и запитвания за жълтея