Енциклопения на българския език

подухване

[poˈduxvɐnɛ]

подухване значение:

1. (Метеорология / Общо) Леко, слабо или краткотрайно духане на вятър.
Ударение
поду́хване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-дух-ва-не
Род
среден
Мн. число
подухвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подухване

(Метеорология / Общо)
  • Усещаше се приятно подухване на морския бриз.
  • При всяко подухване на вятъра листата шумяха.

Синоними на подухване

Антоними на подухване

Как се пише подухване

Грешни изписвания: пудухване, подохване, подухвъне
Представката 'по-' се пише с 'о'. Коренът е 'дух'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дѹхъ
От глагола 'подухвам', който е умалителна/краткотрайна форма на 'духам'. Коренът е общославянски, свързан с въздух, дъх.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • леко подухване
  • подухване на вятъра