Енциклопения на българския език

повяване

[povˈjavɐnɛ]

повяване значение:

1. (метеорология) Действието на вятър или въздушна маса, което се изразява в леко, слабо или краткотрайно духане.
Ударение
повя'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
повявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на повяване

(метеорология)
  • С всяко повяване на вятъра листата потрепваха.
  • Усети се леко повяване на хладен въздух откъм морето.

Синоними на повяване

Антоними на повяване

Как се пише повяване

Грешни изписвания: повявъне, повеване, пувяване

Думата се пише с променливо я. В това положение (пред сричка, съдържаща 'е' или 'и' - в случая няма такава, но коренът е 'вя'), правилото за променливото 'я' се прилага спрямо основната форма. Тук обаче се запазва коренната гласна я, тъй като е ударена в сродни форми или по традиция на отглаголните съществителни.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:повявам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'повявам' (навявам леко, подухвам) с наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • леко повяване
  • внезапно повяване
  • повяване на вятъра