Енциклопения на българския език

подметка

[podˈmɛtkɐ]

подметка значение:

1. (пряко) Долната част на обувка, която влиза в пряк контакт със земята при ходене.
2. (преносно) Човек без собствено достойнство, който позволява да го унижават и командват; безхарактерна личност.
Ударение
подмѐтка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
под-мет-ка
Род
женски
Мн. число
подметки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подметка

(пряко)
  • Обущарят смени износените подметки на зимните ми обувки.
  • Гумената подметка осигурява добро сцепление върху леда.
(преносно)
  • Не бъди подметка, защити правата си пред началника!
  • Той се държа като подметка пред силните на деня.

Синоними на подметка

Антоними на подметка

Как се пише подметка

Грешни изписвания: подметкъ, потметка, пудметка
Пише се с 'д' (представка 'под-'). Обеззвучаването при изговор пред беззвучната съгласна 'м' не се отразява на правописа.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:под + мета
Образувана от предлога 'под' и корена на глагола 'мета' (в старинно значение на тъпча, стъпвам), или свързано с 'мятам' (подмятам отдолу). Първоначалното значение е 'това, което е отдолу, което се тъпче'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кожена подметка
  • гумена подметка
  • дебела подметка
Фразеологизми:
  • Ставам на подметка
подметка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник