дивачество
[diˈvat͡ʃɛstvo]
дивачество значение:
1. (пряко) Свойството да бъдеш див; липса на цивилизованост, култура или възпитание.
2. (пряко) Постъпка, която е характерна за дивак; груба, необмислена или варварска проява.
- Ударение
- дива̀чество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-ва-чест-во
- Род
- среден
- Мн. число
- дивачества
Примери за използване на дивачество
(пряко)
- Неговото дивачество отблъсна всички гости.
- В поведението им прозираше първобитно дивачество.
(пряко)
- Това, което направиха в парка, е пълно дивачество.
- Подобни дивачества са недопустими в съвременното общество.
Синоними на дивачество
Антоними на дивачество
Как се пише дивачество
Думата се пише с и в първата сричка (проверка: див) и завършва на наставката -ество.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:див
Произлиза от прилагателното 'див' + наставките '-ач' и '-ество' за образуване на абстрактни съществителни, означаващи качество или състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проява на дивачество
- пълно дивачество
Популярни търсения и запитвания за дивачество
какво е дивачество, дивачество или дивачесво, дивачество или девачество, дивачество или дйвачество, дивачество или дивъчество, дивачество или дивачеству, дивачесво или девачество, дивачесво или дйвачество, дивачесво или дивъчество, дивачесво или дивачеству, девачество или дйвачество, девачество или дивъчество, девачество или дивачеству, дйвачество или дивъчество, дйвачество или дивачеству, дивъчество или дивачеству