Енциклопения на българския език

подивея

[podiˈvɛjɐ]

подивея значение:

1. (биология) За домашно животно или растение: губя културните си качества и се връщам към диво състояние.
2. (преносно) За човек: ставам необщителен, груб, отчуждавам се от хората; или изпадам в състояние на неконтролируема ярост/възбуда.
Ударение
подивѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-ди-ве-я
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
подивявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подивея

(биология)
  • Ако не се грижиш за градината, тя ще подивее бързо.
  • Котката избяга в гората и подивя напълно.
(преносно)
  • От самотата в хижата той съвсем подивя.
  • Публиката подивя от радост, когато групата излезе на сцената.

Синоними на подивея

Антоними на подивея

Как се пише подивея

Грешни изписвания: пудивея, подевея, подйвея
Коренът е див, затова се пише с 'и'. Окончанието в 1 л. ед.ч. е -ея.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дивъ
От прилагателното 'див' + глаголно окончание. Представката 'по-' указва настъпване на състоянието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подивея от ярост
  • подивея от радост
подивея : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник