озверя
[ozvɛˈrʲa]
озверя значение:
1. (преносно) Предизвиквам силен гняв, ярост или жестокост у някого; правя някого да стане като звяр.
2. (пряко) Ставам свиреп, див (често се използва във възвратна форма 'озверя се').
- Ударение
- озверя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-зве-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- озверя се
- Видова двойка
- озверявам
Примери за използване на озверя
(преносно)
- Постоянните обиди озвериха тълпата.
- Гладът може да озвери и най-кроткото животно.
(пряко)
- Кучето се озвери срещу непознатия.
Как се пише озверя
Думата завършва на -я в 1 л. ед.ч. (II спрежение). Променливото 'я' се запазва само когато е под ударение и след него не следва мека сричка или 'ж', 'ч', 'ш'. В други форми може да преминава в 'е' (напр. озверееш - ако се третира като I спр., но тук е II: озвериш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѣрь
Произлиза от съществителното 'звяр'. Образувано с префикс 'о-' и глаголна наставка, означаващо придобиване на качествата на диво животно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- озверя от глад
- озверя от яд