Енциклопения на българския език

отчуждя

[ot͡ʃuʒˈdʲa]

отчуждя значение:

1. (юридически) Отнема право на собственост върху имот (обикновено в полза на държавата или общината срещу обезщетение).
2. (психология) Направя някого чужд, далечен; прекъсна близостта с някого.
Ударение
отчуждя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-чуж-дя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
отчуждя се
Видова двойка
отчуждавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отчуждя

(юридически)
  • Държавата реши да отчуждя земите за строежа на магистралата.
  • Общината ще отчуждя имота за парк.
(психология)
  • Постоянните скандали успяха да го отчуждя от семейството му.
  • Липсата на комуникация може да отчуждя партньорите.

Антоними на отчуждя

Как се пише отчуждя

Грешни изписвания: отчужда, утчуждя, отчождя
Пише се с у в корена (чужд) и завършва на .

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:штоуждъ
Префикс 'от-' + корен 'чужд' (чужд, странен). Сродна с 'чужденец'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отчуждя имот
  • отчуждя се от света
отчуждя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник