предателство
[prɛˈdatɛlstvo]
предателство значение:
1. (етика) Нарушаване на верността, дълга или дадена клетва; вероломство спрямо близък човек или кауза.
2. (право/политика) Действие, насочено срещу интересите или сигурността на държавата; държавна измяна.
- Ударение
- преда̀телство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пре-да-тел-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- предателства
Примери за използване на предателство
(етика)
- Той не можа да прости предателството на най-добрия си приятел.
- Лъжата е форма на емоционално предателство.
(право/политика)
- Беше осъден за държавно предателство и шпионаж.
Синоними на предателство
Антоними на предателство
Как се пише предателство
Наставката е -ство. Пише се със с, а не със з.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:предам
Образувано от съществителното 'предател' с наставката за абстрактни имена '-ство'. Коренът идва от глагола 'предам' (пре- + дам) – предавам някого в ръцете на врага.
Употреба
Чести словосъчетания:
- национално предателство
- държавно предателство
- извършвам предателство