повърхнина
[povɐrxˈninɐ]
повърхнина значение:
1. (математика) Геометричен обект; непрекъснато множество от точки, което има само две измерения (дължина и ширина), но няма дебелина; границата, която отделя едно геометрично тяло от околното пространство.
2. (пряко) Външната страна, горният слой на предмет или терен.
- Ударение
- повърхнѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-върх-ни-на
- Род
- женски
- Мн. число
- повърхнини
Примери за използване на повърхнина
(математика)
- Сферата е повърхнина, образувана от въртенето на полуокръжност около диаметъра ѝ.
- Лице на повърхнина.
(пряко)
- Гладката повърхнина на езерото отразяваше луната.
- Обработка на дървена повърхнина.
Синоними на повърхнина
Антоними на повърхнина
Как се пише повърхнина
Групата -ър- се пише между съгласни, когато в едносрични сродни думи сричката е под ударение (връх -> върхът).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:върх
Образувана от корена „върх“ (връх) с представка „по-“ и наставка „-нина“, по аналогия с други геометрични или пространствени понятия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- земна повърхнина
- водна повърхнина
- равнинна повърхнина