лице
[liˈt͡sɛ]
лице значение:
1. (анатомия) Предната част на главата на човек, където се намират очите, носът и устата.
2. (геометрия) Площта на повърхността на геометрична фигура.
3. (текстил) Горната, представителната страна на плат или дреха.
4. (граматика) Граматическа категория на глагола и местоимението, показваща участниците в речевия акт (аз, ти, той).
5. (административен език) Човек, индивид или организация като правен субект.
- Ударение
- лицé
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ли-це
- Род
- среден
- Мн. число
- лица
Примери за използване на лице
(анатомия)
- Тя имаше красиво и открито лице.
- Вятърът шибаше лицето му.
(геометрия)
- Изчислете лицето на триъгълника.
- Апартаментът има голямо лице (площ).
(текстил)
- Този плат има лъскаво лице и матов гръб.
- Обърни дрехата на лице.
(граматика)
- Глаголът е в първо лице, единствено число.
(административен език)
- Входът е забранен за външни лица.
- Юридическо лице.
Синоними на лице
- лик, физиономия, образ, площ, предна страна, субект, индивид
Как се пише лице
Грешни изписвания: лйце
Думата се изписва с и и завършва на е.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*lice
Общославянска дума, първоначално означаваща 'форма', 'образ', 'буза'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- физическо лице
- юридическо лице
- лице на заем
- бледо лице
Фразеологизми:
- сменям си лицето
- в лицето на
- гледам истината в лицето
- двулично лице