поверяване
[povɛˈrʲavanɛ]
поверяване значение:
1. (администрация/междуличностни отношения) Действието по даване на отговорност, задача или ценност на някого за съхранение или изпълнение.
- Ударение
- поверя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ве-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- поверявания
Примери за използване на поверяване
(администрация/междуличностни отношения)
- Поверяването на децата на детегледачка изисква голямо доверие.
- Документът урежда поверяването на фирмените тайни.
Синоними на поверяване
Антоними на поверяване
Как се пише поверяване
Съдържа променливо 'я'. Пише се 'я' под ударение пред твърда сричка (-ва-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поверявам
Отглаголно съществително име от глагола 'поверявам', свързано с корена 'вяра'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поверяване на грижи
- поверяване на задача