Енциклопения на българския език

възлагане

[vɐzˈlaɡɐnɛ]

възлагане значение:

1. (администрация) Официално поръчване или прехвърляне на задача, отговорност или дейност на друго лице или организация.
2. (преносно) Основаване на надежди или очаквания върху някого или нещо.
Ударение
възла̀гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-ла-га-не
Род
среден
Мн. число
възлагания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възлагане

(администрация)
  • Процедурата по възлагане на обществената поръчка беше оспорвана.
  • Възлагането на нови задачи стана по време на оперативката.
(преносно)
  • Възлагането на надежди на този проект се оказа оправдано.

Антоними на възлагане

Как се пише възлагане

Грешни изписвания: възлагъне, вазлагане, възлъгане
Думата започва с представката 'въз-' и следва правилото за променливо 'я'/'а' (в случая 'а' от лагам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:въз- + лагам
Словообразуване от представка 'въз-' и глагола 'лагам' (слагам, поставям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пряко възлагане
  • възлагане на поръчка
  • възлагане на отговорност
възлагане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник