повеляване
[povɛ'lʲavɐnɛ]
повеляване значение:
1. (книжовно/остаряло) Действието да се издаде заповед, нареждане или висша воля; заповядване.
- Ударение
- повеля̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ве-ля-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- повелявания
Примери за използване на повеляване
(книжовно/остаряло)
- Повеляването на царя не търпеше възражения.
- Съдбата сякаш извършваше своето повеляване над живота им.
Синоними на повеляване
Антоними на повеляване
Как се пише повеляване
Пише се с 'е' (повеля), а не 'и'. Съдържа наставка '-яване'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:велѣти
От корена 'вел-' (говоря, заповядвам), свързан със старобългарския глагол 'велѣти'. Представката 'по-' засилва значението на заповед.