поборник
[poˈbornik]
поборник значение:
1. (история) Участник в борбите за национално освобождение (особено в българската история от периода на Възраждането).
2. (преносно) Ревностен защитник и поддръжник на някаква идея, кауза или убеждение.
- Ударение
- побо́рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-бор-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поборници
Примери за използване на поборник
(история)
- Дядо му е бил поборник от Априлското въстание.
- На площада издигнаха паметник на загиналите поборници.
(преносно)
- Той е известен поборник за правата на човека.
- Тя се изяви като поборник за чистотата на българския език.
Синоними на поборник
Как се пише поборник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:борити сѧ
От представка 'по-' и глагола 'боря се'. Исторически термин, свързан с борбата за свобода.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поборник за свобода
- поборник за правда
- стар поборник