побеля

[pobɛˈlʲɐ]

побеля значение:

1. (пряко) Ставам бял на цвят; губя естествения си цвят и придобивам белота.

2. (за човек) Косата става бяла в резултат на старост или силен стрес.

Ударение: побеля̀
Част на речта: глагол
Сричкоделение: по-бе-ля
Мн. число: побелеят
Вид: свършен
Преходност: непреходен
Спрежение: II спрежение
Видова двойка: побелявам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на побеля

(пряко)

Върхът побеля от първия сняг.
Лицето му побеля от ужас.

(за човек)

Косата му побеля за една нощ след трагедията.

Синоними на побеля

избелея, прошаря се, оседея

Антоними на побеля

почернея

Как се пише побеля

Грешни изписвания: побелея, пубеля

Променливо Я: В основната форма и сегашно време се пише и изговаря 'я' (побеля̀). В минало свършено време (побеля̀х) също. Но пред 'е' и 'и' преминава в 'е' (напр. побелели, побелееш).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:бѣлъ

От прилагателното 'бял'. Старобългарски 'бѣлѣти'. Представката 'по-' указва начало или пълнота на промяната на цвета.

Употреба

Чести словосъчетания:

главата ми побеля
побеля от яд

Фразеологизми:

побеля ми главата