Енциклопения на българския език

победоносен

[po.bɛ.doˈnɔ.sɛn]

победоносен значение:

1. (военно дело) Който води до победа или завършва с победа.
2. (преносно) Който изразява тържество, увереност в успеха или гордост от постигнатото.
Ударение
победоно̀сен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-бе-до-но-сен
Род
мъжки
Мн. число
победоносни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на победоносен

(военно дело)
  • Армията започна своя победоносен марш към столицата.
  • Това беше победоносен край на дългата война.
(преносно)
  • Той хвърли победоносен поглед към съперника си.

Антоними на победоносен

Как се пише победоносен

Сложна дума със съединителна гласна о. Не се пише 'т' преди наставката -ен (както е при 'радостен'), защото коренът е 'нос' (от нося), а не 'мост'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:победа + нося
Сложна дума, образувана от основите на съществителното 'победа' и глагола 'нося', свързани с гласна 'о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • победоносен ход
  • победоносен вик
  • победоносен поглед