Енциклопения на българския език

плескам

[ˈplɛskɐm]

плескам значение:

1. (пряко) Удрям дланите си една в друга, за да произведа звук (ръкопляскам).
2. (разговорно) Удрям някого или нещо с длан (шамаросвам).
3. (разговорно/преносно) Говоря небивалици, глупости; дрънкам.
4. (разговорно) Разливам течност или каша, цапам небрежно.
Ударение
плѐскам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
плес-кам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
плескам се
Видова двойка
плесна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на плескам

(пряко)
  • Публиката стана на крака и започна да плеска.
  • Детето радостно плескаше с ръчички.
(разговорно)
  • Спрях да го слушам и ми идеше да го плескам през лицето.
  • Вълните плескаха в борда на лодката.
(разговорно/преносно)
  • Не го слушай какво плеска, нищо не разбира.
  • Плеска врели-некипели.
(разговорно)
  • Бебето плескаше с кашата по масата.
  • Не плескай с боя навсякъде!

Антоними на плескам

Как се пише плескам

Коренът е плес-. Думата пляскам съществува като близък синоним (дублет), но в някои диалекти или контексти плескам (особено за говорене на глупости) е предпочитаната форма.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*pleskati
Звукоподражателен произход, свързан с издаването на звук при удар с длан или плосък предмет.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плескам с ръце
  • плескам глупости
Фразеологизми:
  • плескам си устата