Енциклопения на българския език

пленително

[plɛˈnitɛlnu]

пленително значение:

1. (пряко) По начин, който очарова, привлича силно и предизвиква възхищение.
Ударение
пленѝтелно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
пле-ни-тел-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пленително

(пряко)
  • Тя се усмихна пленително на публиката.
  • Пейзажът действаше пленително на всички туристи.

Антоними на пленително

Как се пише пленително

Думата се пише с е в корена (от плен) и с двойна наставка -ител-но.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плѣнъ
От съществителното 'плен' (робство, захват), развило преносно значение на 'завладяване на сетивата/сърцето'. Наставката '-ителен' формира качествено прилагателно, от което произлиза наречието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пленително красив
  • пленително ухание
  • действа пленително
пленително : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник