Енциклопения на българския език

обаятелно

[obɐˈjatɛlno]

обаятелно значение:

1. (общо) По начин, който очарова, привлича силно или въздейства приятно; чаровно, прелестно.
Ударение
обая̀телно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
о-ба-я-тел-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обаятелно

(общо)
  • Тя се усмихна обаятелно на публиката.
  • Говореше толкова обаятелно, че всички го слушаха в захлас.

Антоними на обаятелно

Как се пише обаятелно

Думата се пише с я след гласната а и завършва на наставката за наречие .

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:баяти
Свързано със старинния глагол 'баяти' (говоря, омагьосвам с думи). Коренът се развива в значение на 'очарование', 'привличане'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • усмихвам се обаятелно
  • говоря обаятелно