Енциклопения на българския език

очарователно

[ot͡ʃɐroˈvatɛlno]

очарователно значение:

1. (пряко) По начин, който буди възхищение, силна симпатия или привличане; пленително, прелестно.
2. (естетика) Качество на обект или явление, което се възприема като изключително приятно и красиво (форма за ср. р. на прилагателното 'очарователен').
Ударение
очарова̀телно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
о-ча-ро-ва-тел-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на очарователно

(пряко)
  • Тя се усмихна очарователно на гостите.
  • Детето пееше толкова очарователно, че всички притихнаха.
(естетика)
  • Това малко градче е просто очарователно през есента.
  • Изпълнението беше очарователно и ефирно.

Антоними на очарователно

Как се пише очарователно

Думата се пише с о в корена (чар, но представка о-) и две а. Втората гласна е част от наставката -ова-. Завършва на -но.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чаръ
Произлиза от съществителното 'чар' (магия, привлекателност), със старобългарски корен *čarъ, сродно с глагола 'правя', 'лекувам' (в магически смисъл). Формирано чрез наставките -ова, -тел и окончание за среден род/наречие -но.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • звучи очарователно
  • изглежда очарователно
  • очарователно просто