плач
[pɫat͡ʃ]
плач значение:
1. (пряко) Физиологичен и емоционален процес на проливане на сълзи, съпроводен с характерни звуци, обикновено предизвикан от болка, скръб или силно вълнение.
- Ударение
- пла̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- плач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- плачове (рядко, в поетичен смисъл)
Примери за използване на плач
(пряко)
- От съседната стая се чуваше тих детски плач.
- Тя не можа да сдържи плача си при тъжната новина.
Как се пише плач
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плачь
Наследствена дума от праславянски *plačь, свързана с глагола *plakati (плача).
Употреба
Чести словосъчетания:
- избухвам в плач
- сърцераздирателен плач
- безутешен плач
Фразеологизми:
- плач и скърцане със зъби