Енциклопения на българския език

ридаене

[riˈdaɛnɛ]

ридаене значение:

1. (пряко) Силен, звучен плач, съпроводен с конвулсивни движения на тялото и хлипане; израз на дълбока скръб.
Ударение
рида́ене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ри-да-е-не
Род
среден
Мн. число
ни
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ридаене

(пряко)
  • От стаята се чуваше безутешно ридаене.
  • Ридаенето ѝ бе толкова силно, че трогна всички присъстващи.

Синоними на ридаене

Антоними на ридаене

Как се пише ридаене

Грешни изписвания: редаене, ридаяне, рйдаене, ридъене
Отглаголните съществителни от глаголи на -ая (ридая) завършват на -ене (ридаене).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ридати
Произлиза от старобългарския глагол 'ридати', който има звукоподражателен характер или е сродна с литовското 'ríeti' (викам, крещя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сърцераздирателно ридаене
  • тихо ридаене