Енциклопения на българския език

смях

[smʲax]

смях значение:

1. (физиология) Характерни пресекливи звуци и промяна в мимиката, предизвикани от веселие, радост или гъдел.
2. (преносно) Нещо смешно, забавно; шега или подигравка.
Ударение
смя̀х
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
смях
Род
мъжки
Мн. число
смехове (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смях

(физиология)
  • От стаята се чуваше силен смях.
(преносно)
  • Стана за смях пред всички с тези стари дрехи.

Антоними на смях

Как се пише смях

Грешни изписвания: смех
Думата се подчинява на правилото за променливото Я. В основна форма се пише с я (смях), но когато сричката не е под ударение или следва мека сричка, преминава в е (смехът, смехове).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*směxъ
От праславянски *směxъ, производен на глагола *smějati sę (смея се). Сродна със санскрит 'smayate' (усмихва се) и английското 'smile'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заразителен смях
  • истеричен смях
  • падам от смях
Фразеологизми:
  • умрях от смях
  • смях през сълзи
  • направя за смях

Популярни търсения и запитвания за смях

смях : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник