пламтя
[plɐmˈtʲɤ]
пламтя значение:
1. (пряко) Горя бурно, с буйни пламъци и силна топлина.
2. (преносно) Излъчвам силна топлина или светлина (за лице, очи); зачервявам се от силно чувство.
3. (преносно) Изпитвам много силно чувство, страст или ентусиазъм.
- Ударение
- пламтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- плам-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на пламтя
(пряко)
- Огънят в камината весело пламтеше.
- Сухите дърва пламтят силно.
(преносно)
- Бузите ѝ пламтяха от срам.
- Очите му пламтяха от гняв.
(преносно)
- Сърцето му пламти от любов.
Антоними на пламтя
Как се пише пламтя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:polmy
Произлиза от съществителното 'плам' (пламък), което е със старобългарски корен *polmъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пламтя от любов
- пламтя от гняв
- лицето ми пламти