Енциклопения на българския език

питомник

[piˈtɔmnik]

питомник значение:

1. (общо) Лице (дете или младеж), което е отгледано и възпитано от някого или в някакво учебно-възпитателно заведение.
2. (животновъдство) Специализирано място или стопанство за развъждане и отглеждане на животни (кучета, коне и др.) или растения.
Ударение
пито̀мник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пи-том-ник
Род
мъжки
Мн. число
питомници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на питомник

(общо)
  • Той беше питомник на пансиона за сираци.
  • Известният музикант е питомник на Виенската консерватория.
(животновъдство)
  • Посетиха питомник за немски овчарки, за да си изберат кученце.
  • Горският питомник осигурява фиданки за залесяване на района.

Как се пише питомник

Грешни изписвания: пйтомник, питумник, питомнйк
Правописът следва морфологичния строеж на думата: корен питом- и наставка -ник.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:питѣти
Произлиза от старобългарския глагол „питѣти“ (храня, отглеждам), от който идва прилагателното „питомен“ + наставка „-ник“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • питомник за кучета
  • горски питомник
  • наш питомник