Енциклопения на българския език

писменост

[ˈpismɛnost]

писменост значение:

1. (лингвистика/история) Съвкупност от писмени знаци, възприети от даден народ или култура за записване на езика.
2. (култура) Книжнина, литература и култура на писаното слово на даден народ.
Ударение
пи'сменост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пис-ме-ност
Род
женски
Мн. число
писмености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на писменост

(лингвистика/история)
  • Кирилицата е славянска писменост, създадена през IX век.
  • Йероглифната писменост на древен Египет е разшифрована от Шамполион.
(култура)
  • Делото на светите братя Кирил и Методий поставя началото на българската писменост.
  • Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Синоними на писменост

Как се пише писменост

Грешни изписвания: писменност
Пише се с едно н. Думата е образувана от писмен + наставката -ост. Въпреки че прилагателното писмен завършва на н, в българския език двойно нн се получава само когато към основа, завършваща на н, се добави наставка, започваща с н (напр. писмен -> писменник - остаряло, или есен + -ен -> есенна). При наставката -ост не се получава удвояване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:письмє + ност
Произлиза от старобългарската дума за писмо/буква, развита през прилагателното 'писмен' + наставката '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • славянска писменост
  • глаголическа писменост

Популярни търсения и запитвания за писменост