Енциклопения на българския език

книжнина

[kniʒˈninɐ]

книжнина значение:

1. (литература) Съвкупност от всички писмени произведения на един народ или епоха; литература в най-широк смисъл.
Ударение
книжнѝна
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
книж-ни-на
Род
женски
Мн. число
книжнини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на книжнина

(литература)
  • Старобългарската книжнина е основата на славянската култура.
  • В библиотеката се съхранява богата възрожденска книжнина.

Синоними на книжнина

Как се пише книжнина

Грешни изписвания: кнежнина, кнйжнина, книжнйна

Думата се пише с и в корена (от книга) и наставка -ина.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кънижьнина
Производна на 'книга' (старобълг. 'кънигы'). Обозначава съвкупност от книги и писмени паметници.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старобългарска книжнина
  • църковна книжнина
  • възрожденска книжнина
книжнина : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник