азбука
[ˈazbukɐ]
азбука значение:
1. (езикознание) Съвкупност от буквите на дадена писменост, подредени в общоприет ред.
2. (преносно) Основни, начални познания в някоя област.
- Ударение
- а̀збука
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- аз-бу-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- азбуки
Примери за използване на азбука
(езикознание)
- Българската азбука се състои от 30 букви.
- Децата изучават азбуката в първи клас.
(преносно)
- Това е азбуката на дипломацията.
- Той не познава дори азбуката на морала.
Как се пише азбука
Грешни изписвания: азбока
Думата се пише със з, следвайки корена на старобългарското название на първата буква 'азъ'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:азъ + буки
Образувана от названията на първите две букви от глаголицата/кирилицата (азъ и буки). Калка на гръцката дума alphabetos (алфа + бета).
Употреба
Чести словосъчетания:
- българска азбука
- морзова азбука
- кирилска азбука
Фразеологизми:
- от азбуката
- нито аз, нито буки