Енциклопения на българския език

запъване

[zaˈpɤvanɛ]

запъване значение:

1. (физическо) Спиране на движението поради преграда или съпротивление.
2. (говор) Заекване, прекъсване на речта поради притеснение или незнание.
3. (преносно) Упорство, инатене, нежелание да се извърши нещо.
Ударение
запъ̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-пъ-ва-не
Род
среден
Мн. число
запъвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запъване

(физическо)
  • Чу се скърцане и запъване на механизма.
(говор)
  • Ученикът отговаряше със запъване и дълги паузи.
  • Запъването му издаваше нервност.
(преносно)
  • След дълго запъване той най-накрая подписа договора.

Как се пише запъване

Грешни изписвания: запъвъне, зъпъване, запаване

Суфиксът за отглаголни съществителни е -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пъна
Отглаголно съществително от 'запъвам се'. Коренът е свързан с 'пъна'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • без запъване
  • запъване на механизъм
запъване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник