Енциклопения на българския език

лавица

[ɫaˈvit͡sɐ]

лавица значение:

1. (бита) Хоризонтална дъска или плоскост, закрепена на стена или в шкаф, която служи за поставяне на предмети.
2. (геология/география) Плоска, издадена част от скала или стръмен бряг.
Ударение
лавѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ла-ви-ца
Род
женски
Мн. число
лавици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лавица

(бита)
  • Той постави прочетената книга обратно на лавицата.
(геология/география)
  • Алпинистът си почина за кратко на тясна скална лавица.

Синоними на лавица

Как се пише лавица

Грешни изписвания: лавеца, лъвица, лавйца

Думата се пише с и в суфикса -ица.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*lava
Умалителна форма от старата дума „лава“ (пейка, нара), която вече се използва рядко в това значение. Коренът е свързан с плоскост, дъска.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лавица за книги
  • кухненска лавица
  • скална лавица
лавица : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник