Енциклопения на българския език

парализиране

[pɐrɐlizirɐnɛ]

парализиране значение:

1. (медицина) Процес на загуба на двигателната способност или чувствителността на част от тялото.
2. (преносно) Пълно спиране или блокиране на дейност, функциониране или развитие.
Ударение
парализѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-ра-ли-зи-ра-не
Род
среден
Мн. число
парализирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на парализиране

(медицина)
  • Бързото парализиране на крайниците наложи спешна операция.
(преносно)
  • Стачката доведе до парализиране на транспорта в столицата.
  • Силният страх води до парализиране на волята.

Как се пише парализиране

Думата се пише с и в наставката -иране, а не -ирване.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:paralysis
Отглаголно съществително от 'парализирам', произлизащо от гръцката дума παράλυσις през западноевропейски езици (френски paralyser).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • парализиране на икономиката
  • парализиране на движението