Енциклопения на българския език

обездвижване

[obɛzdˈviʒvɐnɛ]

обездвижване значение:

1. (медицина) Фиксиране на тялото или крайник в неподвижно състояние с цел лечение (имобилизация).
2. (техника) Привеждане на превозно средство или механизъм в състояние, в което не може да се движи.
Ударение
обездвѝжване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-без-движ-ва-не
Род
среден
Мн. число
обездвижвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обездвижване

(медицина)
  • При счупване на кост се налага пълно обездвижване на крайника с гипс.
  • Първата помощ включва обездвижване на пострадалия до идването на лекаря.
(техника)
  • Полицията използва скоби за обездвижване на неправилно паркирани автомобили.
  • Системата за аварийно обездвижване на машината сработи мигновено.

Синоними на обездвижване

Антоними на обездвижване

Как се пише обездвижване

Думата съдържа пълния префикс 'обез-' и корена 'движ'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:движа
От префикс 'обез-' (лишаване) + глагола 'движа'. Означава отнемане на способността за движение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • трайно обездвижване
  • временно обездвижване
  • обездвижване на актив
  • принудително обездвижване