екзекутор
[ekzeˈkutor]
екзекутор значение:
1. (история/право) Служебно лице, което изпълнява смъртни присъди.
2. (преносно) Човек, който извършва жестока саморазправа или убийство (често в криминален контекст).
- Ударение
- екзеку́тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ек-зе-ку-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- екзекутори
Примери за използване на екзекутор
(история/право)
- Екзекуторът спусна брадвата точно в уречения час.
- Лицето на екзекутора често оставаше скрито под маска.
(преносно)
- Той беше известният екзекутор на мафията.
Как се пише екзекутор
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:exsecutor
От латински exsecutor (изпълнител), през френски exécuteur или немски Exekutor.