Енциклопения на българския език

ощастливяване

[oʃtɐstliˈvʲavanɛ]

ощастливяване значение:

1. (общо) Действието да направиш някого щастлив, да донесеш радост или удовлетворение.
2. (ирония) Натрапване на непоискано добро или услуга.
Ударение
ощастливя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-щаст-ли-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ощастливяване

(общо)
  • Целта на подаръка беше ощастливяване на децата от дома.
  • Политиците често обещават бързо ощастливяване на народа преди избори.
(ирония)
  • Това административно решение беше поредното насилствено ощастливяване на гражданите.

Синоними на ощастливяване

Антоними на ощастливяване

Как се пише ощастливяване

Пише се щ (щ = шт). В средата на думата има т (от щастие), което често се изпуска при изговор, но е задължително в правописа.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съчѧстие
От съществителното „щастие“. Образувано чрез префикс о-, прилагателно щастлив и наставка -яване.