Енциклопения на българския език

натъжаване

[nɐtɐˈʒavɐnɛ]

натъжаване значение:

1. (психология / емоции) Процесът на предизвикване на чувство на тъга у някого или изпадане в състояние на тъга.
Ударение
натъжа̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-тъ-жа-ва-не
Род
среден
Мн. число
натъжавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натъжаване

(психология / емоции)
  • Новината доведе до всеобщо натъжаване.
  • Неговото постоянно натъжаване тревожеше близките му.

Синоними на натъжаване

Антоними на натъжаване

Как се пише натъжаване

След шушкавата съгласна ж се пише а, а не я.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тѫга
От глагола 'натъжавам', който произлиза от съществителното 'тъга'. Коренът е общославянски, свързан с душевна болка или тежест.