отправя
[otˈpravʲɐ]
отправя значение:
1. (пряко) Насочвам някого или нещо в определена посока; пращам да върви нанякъде.
2. (преносно) Адресирам думи, молба, критика или въпрос към конкретно лице или група.
- Ударение
- отпра̀вя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- от-пра-вя
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- отправя се
- Видова двойка
- отправям
Примери за използване на отправя
(пряко)
- Той веднага ще отправя куриера към новия адрес.
- Ще отправя поглед към върха на планината.
(преносно)
- Искам да отправя официална молба към институциите.
- В утрешната реч ще отправя предизвикателство към опонентите си.
Как се пише отправя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Образувана от префикс 'от-' (указващ посока или отделяне) и корен 'прав' (свързан с движение направо, истина, ред). В старобългарския език се развива със значение на насочване и устремяване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отправя поглед
- отправя молба
- отправя взор
- отправя покана
- отправя заплаха