упътя
[uˈpɤtʲɐ]
упътя значение:
1. (пряко) Показвам на някого верния път или посока; давам указания как да стигне до определено място.
2. (преносно) Давам съвет или наставление на някого как да постъпи правилно в живота или в определена ситуация.
- Ударение
- упъ̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-пъ-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- упътя се
- Видова двойка
- упътвам
Примери за използване на упътя
(пряко)
- Можеш ли да ме упътиш към гарата?
- Полицаят го упъти с жест към изхода.
(преносно)
- Учителят се опита да го упъти, за да не прави грешки в бъдеще.
Синоними на упътя
Антоними на упътя
Как се пише упътя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:път
Произлиза от съществителното 'път' с префикс 'у-', означаващ направляване или поставяне в определена посока.
Употреба
Чести словосъчетания:
- упътя правилно
- упътя погрешно
- упътя туриста