Енциклопения на българския език

отнесеност

[otˈnɛsɛnost]

отнесеност значение:

1. (психология) Състояние на разсеяност, замечтаност или липса на концентрация върху текущата действителност; вглъбеност в собствените мисли.
2. (научен стил) Връзка, отношение или релевантност към нещо друго (по-рядка употреба, обикновено като 'съотнесеност').
Ударение
отнесѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-не-се-ност
Род
женски
Мн. число
отнесености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отнесеност

(психология)
  • В погледа ѝ се чете някаква странна отнесеност, сякаш не ни чуваше.
  • Отнесеността му по време на урока направи лошо впечатление на учителя.
(научен стил)
  • Трябва да се търси смислова отнесеност на текста към контекста.

Как се пише отнесеност

Думата се пише с е в корена (отнесен), следвайки гласната на миналото страдателно причастие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отнеса
Произлиза от миналото страдателно причастие 'отнесен' (от глагола 'отнеса') + наставка '-ост'. Първоначално означава физическо преместване, по-късно придобива психологически смисъл.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мечтателна отнесеност
  • лека отнесеност
отнесеност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник