замечтаност

[zamɛtʃˈtanost]

замечтаност значение:

1. (психология) Душевно състояние на човек, който е потънал в мечти, блянове или дълбок размисъл, често придружено с откъсване от околната действителност.

Ударение: замечта̀ност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: за-меч-та-ност
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на замечтаност

(психология)

По лицето ѝ се четеше лека замечтаност и спокойствие.
Неговата постоянна замечтаност му пречеше да се концентрира в час.

Синоними на замечтаност

унесеност, бленуване, разсеяност

Антоними на замечтаност

съсредоточеност, бдителност

Как се пише замечтаност

Грешни изписвания: замечтанност, зъмечтаност, замечтъност, замечтануст

Думата се пише с едно н пред наставката -ост, тъй като произлиза от причастие, завършващо на -н (замечтан), но не се дублира в съществителното име, освен ако коренът не завършва на н и наставката не започва с н.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:мечта

Производно от миналото страдателно причастие на глагола „замечтая се“ (унесен в мечти) + наставка „-ост“.

Употреба

Чести словосъчетания:

романтична замечтаност
дълбока замечтаност

замечтаност