касация

[kaˈsat͡sija]

касация значение:

1. (право) Процесуална дейност на висшестоящ съд (касационен съд) за проверка на законосъобразността на влезли или невлезли в сила съдебни актове на по-долна инстанция. При установяване на нарушение, актът се отменя (касира).

Ударение: каса̀ция
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ка-са-ци-я
Род: женски
Мн. число: касации

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на касация

(право)

Адвокатът подаде жалба за касация пред Върховния касационен съд.
Делото подлежи на касация само по отношение на приложеното материално право.

Синоними на касация

отмяна, анулиране, касиране

Как се пише касация

Грешни изписвания: кассация, косация, късация, касъция, касацйя

В българския език думата се изписва с едно с, за разлика от френския или руския първоизточник. Пише се с а в първата сричка.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:cassatio / cassare

От латински 'cassare' (анулирам, отменям, правя празен), през френски 'cassation' и руски 'кассация'.

Употреба

Чести словосъчетания:

пълна касация
частична касация
допускане до касация