заместник
[zaˈmɛstnik]
заместник значение:
1. (общо) Лице, което временно изпълнява длъжността на друг или го подпомага, като има право да го замества при отсъствие.
- Ударение
- замéстник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-мест-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заместници
Примери за използване на заместник
(общо)
- Директорът излезе в отпуск и остави управлението на своя заместник.
- Търсим заместник на отсъстващия учител по математика.
Как се пише заместник
Грешни изписвания: замесник
Думата се пише с т (заместник), тъй като коренът е мест (от място, места). Проверката се прави с форми, където 'т' се чува ясно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:място
Словообразувателна калка, вероятно повлияна от латински или гръцки модели. Състои се от представка 'за-' (вместо), корен 'мест' (място) и наставка '-ник'. Буквално 'този, който е на мястото на другия'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заместник-министър
- заместник-директор
- заместник-председател